От известно време имаме нова колежка. Тя ми даде възможност да формулирам един определен тип хора, които наистина не мога да понасям.
Отначало ми се стори симпатична, вероятно защото харесвам жени от така наречения южен тип - мургави и чернокоси. Дори завързахме приятелски разговор. А тя просто опипвала обстановката, за да разбере докъде, как и при кого може да разгърне пищната си простотия.
Това, че е циганка, за мен не е, но за нея е проблем, понеже отначало излъга за адреса си - уж била в "Слатина", а се оказа в центъра на "Христо Ботев". Явно я притеснява произхода й. Само това да беше, с мед да го намажеш. Много скоро обаче започна да върти такива интриги, че ако знаеха за съществуването й, продуцентите на Биг Брадър-България моментално щяха да я извикат за участник в телевизионния формат на най-черната простотия. Въпреки че не си върши работата, колежката постоянно сочи другите и им намира кусури. Hе подмина нито един човек. Може би това е нейният начин да прикрие гафовете си. Доста неуспешно.
За гарнитура на интригите тази жена добави и самохвалство. Мъжът й изкарвал по 4000лв на месец. Вероятно е очаквалa някой да завижда. Каква беше всеобщата изненада, когато се разбра, че от няколко души е искала по 5лв в заем. Е, нали мъжът й изкарвал много! Тогава защо иска заеми? Мина време и колежката-интригантка изплю камъчето: заплатата на нейния мъж не била 4000лв, а доста по-малко, но не уточни сумата. Накрая лъсна и черешката на тортата: тя се разделила с въпросния мъж преди повече от година. Тук прагът на търпимост бе преминат. Сега никой за нищо не й вярва и това ще продължи, дори ако започне да говори истината.
Навикът на колежката да моли да я почерпят кафе вече не дразни, а буди единствено съжаление.
